И бе мъгла. Кафява, мракобесна.
Раирани следи разцепваха нощта.
Снегът засипа бялата ми песен
И кървава забава смаза вечността.
А после нищо, само тътен черен,
Дълбок и плътен екот. Самота.
Изви се дълга и протяжна есен,
Последна тиха коледна елха.
Дойде ноември. С него мрак и ужас.
Див глад отключи бесни бесове,
Потока кален на водовъртежа
Завлече кораба от чистото море.
И мина време. Пак дойде ноември.
Той се завърна, нежен, благ, лъчист,
Красив и снажен, смел, самоуверен,
Здравей отново, татко, ти си жив!
Няма коментари:
Публикуване на коментар