Хайку 1

Нежен унес

вратата събаря до дъното

на едно малко момиче.

Судокуто е решено

почти до края.

Да отлитам ли?

Веселието вдига шум,

а телевизорът мълчи -

срамува се.

Точка точка запетайка

и едно недоизпито кафе

сред многоточието.

Зелен дракон ми попари перушината,

бях ли права

да го приласкавам?

Да мълчиш това е като да пушиш

лоши цигари -

много са.

Злобата

е още един начин

да кажеш обичам те.

Вечно няма,

но защо ли мравките

измъкват цели дънери....

Силата беше с мен,

докато не си одрасках

по невнимание коляното.

Сини мъниста на изящна китка,

ала китката

е от пламък.

Обична обичност

е тавтология

сама по себе си.

Яйца, облещени като тиган,

Засмя ли се невестулката?

Имаше едно борче

като железен здравец.

Отсякоха го.

Фактите млъкнаха,

а ти наближи до моста -

е как да те видя иначе!

Пространството се завихри,

времето премълча

координатната система.

Ако не искаш да заспиш,

Най-добре е да отсечеш клонка-

Тъпият трион я иска:

Обич крещи от душата му,

Не за друго,

И дънерът самотно ще остане

Във тъмата на избора,

А ти пак ще се случиш

Наблизо -

Огледало на обратен знак

Вечно зелено.

Само кукувиците пеят,

Така че ти се къса сърцето,

Ала вечността ти отива -

Най-после

Искрена,

С прашец от полени,

Любовно извит

Апокалипсис

Във безкрая на ятото.

Море или планина –

Ами то избор всъщност няма

Равнината е сбор

И е същност на една закачка,

Направила чудеса,

Анонимност от влага.

Исках да си получа обратно

Воалът от красота,

А нещо не достигаше,

Нямаше те теб.

Само в спомена е

Апострофът –

Шило в торба,

Какво да каже –

Апостроф отново нахилен.

Росата по принцип,

Обича дъжда,

Само в него се къпе.

Еталонна чистота,

Невиннсот.

Май е месецът след

Април,

Моите песни се чуват

Апокалиптично.

Таласъмите не успяха да заспят,

Ала има нещо, което

Те надушват

Като залп от оръдие

Оферирано.

Фрезията е цвете, което

Иска да порасне.

Любовта не му дава мира,

Иска ли, иска

Подобие.

Даже силните понякога

Отвращават с красотата си,

Боят се неистово.

Релсата пада,

Изходът е затрупан

Навеки –

А те нямаше дълго.

Ямата разтвори се,

Надникна през плета,

А аз докога ще те чакам?!

Коравият кремък изгря

Радушен, както обикновено,

Истина от паяжини

Стеле се.

Товарът е лек,

Истината – сладка,

А нощното къпане

Не спира,

Аморалност и вяра.

Впрочем тук ли стигна?

Рокадата е неизбежна.

Аморфно е стъклото,

Жално скимтящо,

Ахат със перли.

Леден лабиринт

Стои на прага

Като скала, пропукана от

Азбест.

Рано ли ставаш?

Ушите са измити,

Може би още копнеят по

Ятото

На винаги готова

Антология.

Мамилните жлези вкарват

Автогол,

Рало, опасано от искреност,

Автобусът потегли.

Силата е с теб –

Векува край оградата,

Естеството на живота

Коварно пази

Ъгъла на пресичане

Ранобуден

Алюзорен.

Любов беше първата й дума,

Югът стопли оборите,

Далечен вятър отнесе

Мрака и тягостната

Искреност,

Лежаща по хоризонтала.

Авторът ликува.

Вечността е още една

Истинска същност,

Обладана от бяс

Любовен, но и вътрешен.

Егото напусна

Таверната.

А ти кога ще дойдеш?

Еленът премълча и този път.

Любовна мъка

Ехти край масата –

Нощта е просто

Анорексична.

Веселбата продължаваше,

Енотът мъдър

Се протегна наляво,

Емпатия в картинки,

Ласки от сняг,

Апостоли.

Централното стана периферия

По-здраво от когато и да било

Здрависва се люто.

Азбуки -

ведомост

на една лека жена.

Дъщеря ми откъсна една клонка,

а то се оказа

цял храст.

Наполеон преплува Рубикона.

Или това беше

От една друга приказка...

Децата пак играят вън.

Не ги е страх

От вълка сивия!..

Свършва ми

Содата.

Какво ще пия?

Кладата я заляха

с нещо като вода

от неизвестен кладенец.

Децата ми имат три години разлика.

Приликата е в растежа,

но не се надявах на повече.

Две тела – облечени,

кротка лудост

на растящ покой.

Еми пропиши,

кой ти пречи,

тя, луната, изгасна вече.

Прашец

от недообрана девственост

струи в прозорците.

Оня ден Сократ ми каза,

че жена му е забравила да просне прането.

Много се смя.

Хамлет пък е ега ти простака,

само се лендзи и търси нещо,

което и без друго си има.

Как се благодари на испански?

Кравата е тъжни очи.

Отива й.

Богоизбрана страна,

бездържавие.

Какво тук значи някаква си личност?

Мистиката е в облаците.

Само от там

може да завали дъжд.

Котката вие на живо.

На умряло ви

миналата година.

Шаяк, док или аба –

все тая е,

Кой ще ти гледа...

Драгият и милият

останаха назад.

Снишиха се.

Мерси за поправката –

вожд и учител,

ала не на мене тия!..

Самолет се оглежда наоколо,

гумите свирят,

керванът върви.

В епохата на интернет

всички пътища са разрешени

освен главния.

Счетоводител това е човек,

който се занимава със сметки

без да бърка.

Изтръгнат гръден кош –

звезди с неясна орис.

Мистика? Мастика.

Седем вълшебници ли бяха?

Така ми се е сторило.

Шестата накуцваше.

Лявата страна на мозъка командва дясната,

за да й даде превес

в последната минута.

Безспорен е фактът,

че мишките не летят.

Те само се преструват.

Натрупа ли се?

Ще има ли още?

Бягащият заек се смее за последно.

Вагината мълчи,

заглушена от коварен изследовател.

Иска й се.

Лъскавото на сатена е изгладено от

Ютия с две страни –

Бикът е наострен

Очаква коридата

В далечината.

Поредното хайку

е посветено на Бойко Борисов –

нямаше как иначе.