После

Гледат ни децата,

Гледаме се нас.

Със налуден блясък

Натурална страст.

Айде по-полека,

Пак Антон бъди,

Гледаш без остатък

Моите очи.

Хубави, зелени,

Греят и струят

Дива луда обич

Пак сме, пак на път.

Майко мила, как, бе

Как ме облада,

С тоз наивен блясък,

С тази си нега

Ех, майтап, бе Уили,

Смеем се сега,

Ех, Антоне, мили,

Как ме ти умря!

Айде, слушат наште,

Слушат и деца,

Да сме беловласи,

Строги във смъртта,

Ала тя е наша -

Нашта суета,

Ех, Антоне, Мили,

Как ме облада!